Акад.Иван Гранитски: Художникът Иван Белчев е истински майстор на лирическия пейзаж
Акад. Иван Гранитски
Лиричният идеалист Иван Белчев
60-те години на XX век са време на необикновен напредък и подем на българското пластическо изкуство. Десетки са създателите, които разпростират поразителната многопластовост на своите художествени внушения. Знаменателен е фактът, че не дребна част от тези ярки и надарени създатели, заради своята невзискателност и отвращение да се натрапват на мощните на деня, остават някак завоалирани в сянката на забравата. И през днешния ден, ние с изненада и наслада преоткриваме богатото и впечатляващо тяхно пластическо завещание.
Едно от тези имена безспорно е Иван Белчев – художник, извънредно замислен в своя личен утопичен свят, само че оставил голямо пластическо завещание – пейзажи, натюрморти, портрети, графики, както и впечатляващ размер от словесни фрагменти, есеистични размисли или просто наброски за негови съвременници – живописци и скулптори, другари и съидейници или словесни скици за комплицираното и спорно време, в което той живее и твори.
Повечето от тези текстове, несъмнено, са писани не за да бъдат в миналото оповестени, а като монолог със самия себе си. Но те са изключително забавни от днешната гледна тъкмо, тъй като там откриваме разсъжденията на създателя за магията на пластическото изкуство, за унинието и възторга, за вдъхновението и покрусата, за изтощителните, само че благородни старания, които създателят би трябвало да постави, с цел да реализира майсторското извайване на облик, портрет, голо тяло, фигурална комбинация, пейзаж, натюрморт, или подготвителна схема и пр…
Издателство „ Захарий Стоянов “ сервира дребна част от впечатляващото пластическо завещание на художника Иван Белчев. В няколко раздела поместваме знакови негови произведения, които дават визия за широтата и многообразието на гения му. Ако приказваме за десетките и стотици негови пейзажи не можем да не бъдем впечатлени от самобитната седефена прозирност на визията и приглушеността на внушенията, като че ли пейзажите му шушукат и ни потапят в пространствата на носталгичното мълчание и мечти. Удивително е преливането на формите, интонационно-багрените модулации. Иван Белчев е занаятчия, както на маслените пейзажи, по този начин и на пейзажните акварелни въздишки.
Той владее пулсациите на цвета, неговите невероятни метаморфози, разговорът, а от време на време и противоборството на обособените цветове, нюанси и оттенъци, полутонове и обертонове.
Ако приказваме пък за портретните зарисовки на Иван Белчев ще забележим, че той има удивителна дарба да улавя мигновените положения и настроения на изобразяваните персонажи. Както доста от пейзажите, само че и портретите наподобяват на лирически въздишки, пластически междуметия, които носят свежестта на мига.
Ако пък, се потопим в многообразието на неговите натюрморти, ще се убедим, че основната философия на художника в тази ситуация е да улови и пресъздаде динамичността на живата природа – реки, долини, дървета, цветя, облаци, угари, изобщо целият калейдоскоп от вълшебни гледки и видения в които живата природа пулсира, като че ли оживява под четката на маестро Иван Белчев.
Би могло да кажем, че този художник е същински занаятчия на лирическия пейзаж, на въодушевеното поетизиране на човешките облици и одухотворяването и пластическото пресътворяване на природата.
